Левски на кръстопът

След броени часове любимият ни Левски ще стане на 109 години. Добавяме още една година към вековната ни история при, меко казано, неспокойни настроения сред “синята” общност.

Дали обаче турбулентни периоди като настоящия – които поставят общността на кръстопът – всъщност не са добър момент за провеждането на широк дебат за бъдещето на Левски и за пътя, по който клубът ни трябва да върви?

Противно на патетичното кършене на пръсти за това, че отново се е допуснало т.нар. „разделение“ сред феновете, аз лично смятам, че няма нищо толкова страшно в наличието на различни мнения между привържениците за това как трябва да се развива клуба.

Публиката на Левски е изключително разнородна и обхваща хора от всички прослойки. Всеки левскар има различен житейски път и битието и преживяванията на всеки от нас неминуемо формират възгледите ни за това как трябва да функционира Левски.

В сблъсъка на идеи няма нищо лошо. В отстояването им още по-малко. Разбира се, в най-добрия случай защитата на собственото мнение ще става аргументирано и открито, анонимните клевети и ругатни ще се изпарят, а спорът с инакомислещи ще се осъществява с априорно уважение между двете страни и с допускането, че другият би могъл да има право по някои въпроси.

Сдружение “Левски на Левскарите” стои зад едноименния модел. Такъв, при който привържениците ще могат да избират ръководството на клуба за определен период от време и на базата на представена програма за развитие на Левски по възможно най-демократичния принцип, при който един човек ще е равен на един глас.

Липсата на визия и смътните, но високопарни обещания, на които се наслушахме в последните години, обуславят неустойчивия модел, по който се ръководи Левски в момента.

За година и половина повярвахме, че този модел се променя, но всъщност той е същият, който през 2020 едва не доведе до заличаването на Левски. Нулевата прозрачност по отношение на настоящата и бъдещата финансова картина в клуба пък, съвсем логично ни кара да се тревожим за перспективите пред него.

Разбира се, достатъчно смирени сме да приемем, че при някое следващо раздаване, в ръцете на мажоритарния собственик могат да попаднат добри карти и футболният отбор отново да живне и да донесе добри резултати, а с това и радост на милионите левскари. Футболът понякога е непредвидим.

Същевременно сме достатъчно рационални, за да се облегнем на горчивия опит, който трупаме повече от десетилетие, за да сме силно скептични, че варианта с един вожд начело на клуба, който отнякъде е намерил много или малко пари, ще даде положителен резултат. Особено ако по вертикалата изпълнителен директор – старши треньор не работят отдадени професионалисти, които знаят какво правят.

Най-важното е, че сме достатъчно твърди и упорити, за да продължаваме да работим за нашата кауза, да я обясняваме смислено и аргументирано, за да печелим съмишленици и, разбира се, да черпим идеи и вдъхновение за нейното развитие дори и от градивната критика.

И така, на прага сме на поредното събиране на Могилката, когато ще отдадем почит на онези младежи, които с най-чисти помисли създават един футболен клуб, който през годините ще се превърне в легенда.

Предстоящата годишнина е добър повод да се вгледаме в историята, да вземем правилните уроци от нея и да помислим какъв Левски сме имали, имаме и най-вече – какъв Левски искаме да имаме.

Автор: Влади Николов